Евро — Wikipedia

Lua хатасы: not enough memory.

Евро 2015 Euro-Banknoten es.jpg Euro coins and banknotes.jpg

Евро – Европа союзында булган 28 дәүләтнең акча беремлеге.

2002 елның 1 гыйнварында кулланыла башлады.

Бер евро 100 центка бүленә.

  • Евро (Банкноталар) (de,en). Retrieved on 2018-01-02. (алм.) (ингл.)

Евро — Википедия

Евро (валюта белгиси — €, банк коду: EUR) — «еврозонаны» 18 къралында официал Валютады (Австрияда, Бельгияда, Германияда, Грецияда, Ирландияда, Испанияда, Италияда, Кипрде, Люксембургда, Мальтада, Нидерландлада, Португалияда, Словакияда, Словенияда, Финляндияда, Францияда, Эстонияда, Латвияда, Литвада). Аны тышында бу валюта дагъыда 9 къралда джюрюйдю, аладан 7 — европа къралла. Алай бла евро 320 миллиондан артыкъ европачыгъа официал валютады, официал тышында хайырланнган территорияла бла бирге уа 500 миллион адам бу валютаны баш тёлеу амал кибик хайырланадыла

[1]. 2006 джылны декабрында къолда 610 млрд евро джюрюгенди, бу кёргюзюм дунияда джюрюген ачхалада эм кёбдю, бу кёргюзюм бла АБШ-ны долларын огъунакъ озгъанды.

Дуния финанс саудада евро 1999 джыл чыкъгъанды, 2002 джылны 1-чи январында уа къолдада джюрюб башлагъанды. Евро, европа валюта биримни (ЭКЮ) орнуна келгенди, алай а ЭКЮ къуру банк операциялада хайырландырылгъанды, евро эсе уа къралланы валюталарыны орнунада келгенди.

Еврогъа Франкфуртдагъы Европа ара банк (ЕАБ) бла еврозонагъа кирген къралланы ара банкларындан къуралгъан Ара банкланы европа системасы (АБЕС) оноу этедиле. ЕАБ бойсунмагъан ара банкды, эмда аны къолунда еврозонада монетар политиканы бардырыуу турады. АБЕС эсе уа къагъыт ачхала бла темир ачхаланы, еврозонаны къралларында къолда джюрюрюк ачханы джайыу аны тышында еврозонада тёлеу системаланы ишлеулери барды.

Европа бирликни бютеу къраллары еврозонагъа кирирге эркиндиле, алай ала кеслерини кредит-ачха политикаларында талай шартха сыйыныргъа керекдиле. Европа союзну джангы къралларына уа эртде кеч болсада еврогъа кёчюу зорунлу шартды.

Аты[тюрлендир | кодну тюрлендир]

Латиницада аты Euro деб джазылады (уллу неда гитче харифден, тилге кёре), грекча — ευρώ, кириллицада (болгар, македон, орус эмда серб тилледе) — евро (черногор тилде еуро вариант джюрюйдю)). Банкноталада валютаны аты латин эмда грек харифле бла джазылыбды, эмда хар тилни орфографиясына кёре Европа окъулгъанына кёре окъулады: французча- ёро́, немецча — о́йро, испанча — э́уро, ингилизча — ю́ро д.а.к.

Еврозонагъа кирирни аллы бла Болгария банкноталада кириллицада джазылырын излегенди. ЕАБ быллай инициативагъа къаршчы чыкъгъанды, алай а 2007 джыл Болгарияны излемлерин къабыл этгенди, алай а банкноталада джызылыуу санлагъа кёре тюрленмезлигин билдиргенди: «…Бирликни законлары „евро“ сёзню баш болушда эмда бирчилик санда, бирча джазылырын излейди».

Монетала бла банкнотала[тюрлендир | кодну тюрлендир]

Евро 100 центден къуралады (бир-бирде евроцент дейдиле). Бютеу евро монетала, аны ичиндеда 2 евролукъ темир ачхалада бир джанлары бютеу европаны къралларыны сураты бла, ол бир джанында уа чыгъаргъан кърал сайлагъан суратны тутадыла. Бютеу темир ачхала еврозонаны къайсы къралындада джюрюрге боладыла. 2 €, 1 €, 0,50 €, 0,20 €, 0,10 €, 0,05 €, 0,02 € и 0,01 € багъалары болгъан темир ачхала чыгъарыладыла.

Бютеу евро банкнотала къайсы къралда басмалансалада бирча дизайннге иедиле. 500 €, 200 €, 100 €, 50 €, 20 €, 10 € и 5 € багъалары болгъан банкнотала чыгъадыла. Уллу номиналы болгъан, сёз ючюн, 500 € эм 200 € банкнотала бир-бир къраллада чыгъарылмайдыла, алай а хар къралдада джюрюйдюле.

ЕАБ еврода уллу транзакциялагъа клиринг системаны къурагъанды (TARGET). Еврозоналаны къралларыны араларындагъы бютеу кёчюрюуле бир къралны ичиндеча багъа тутарыкъдыла. Кредит карталаны болушлугъу бла эмда банкоматлада ачха алыуда карта чыгъаргъан къралдача башха къралладада ол багъаны тутады. «Къагъыт» тёлеу борчланыуланы хыйсаблары алкъын ЕАБ бла стандартлашмагъанды эмда хар кърал кеси джарашдырады.

Кёксюл фонда джашил бет бла джазылыргъа керек еврону логотипини официал спецификациясы

Банк операциялада евро 1999 джылны 1-чи январындан башлаб хайырланыб башлагъанды, къолда уа 2002 джылны 1-чи январындан башлаб джюрютюлюб башлагъанды. Евро Европа Бирликни 28 къралындан 18 къралында миллет валюталарыны орнуна келгенди. Швеция бла Данияда референдумлада кёбчюлюк еврогъа къаршчы чёб атхандыла. Уллу Британияда миллет валютасын къояргъа оноу этгенди. Эстония, Латвия эмда Литва еврогъа 2009 джыл кёчер акъыллары болгъанды алай а экономика табсызлыкъла себеб болуб, бу кёчюу эм азы бла эки джылгъа кечигирикди. Болгария бла Маджар еврогъа 2011 джыл кёчер планлары барды, Польша — 2012, Румыния — 2014, Чехия уа барысынданда кеч — 2015 джылда, неда анданда кеч 2019 джылда

[2].

Кърал Эски валютасы Кёчюу заманы Ауушдуруу курсу
Еврозона
Flag of Austria.svg
Австрия
австрия шиллинг 1-чи январь 1999 1 13,7603 ATS
Flag of Belgium.svg Бельгия бельгия франк 1-чи январь 19991 40,3399 BEF
Flag of Germany.svg Германия немец марка 1-чи январь 19991 1,95583 DEM
Flag of Ireland.svg Ирландия ирланд фунт 1-чи январь 1999
1
0,787564 IEP
Flag of Spain.svg Испания испан песета 1-чи январь 19991 166,386 ESP
Flag of Italy.svg Италия итальян лира
ватикан лира
санмарин лира
1-чи январь 19991 1936,27 ITL
Flag of Luxembourg.svg Люксембург бельгия франк
люксембург франк
1-чи январь 19991 40,3399 LUF
Flag of the Netherlands.svg Нидерландла нидерланд гульден 1-чи январь 19991 2,20371 NLG
Flag of Portugal.svg Португалия португал эскудо 1-чи январь 19991 200,482 PTE
Flag of Finland.svg Финляндия финлянд марка 1-чи январь 19991 5,94573 FIM
Flag of France.svg
Франция
француз франк
монако франк
1-чи январь 19991 6,55957 FRF
Flag of Greece.svg Греция грек драхма 1-чи январь 19991 340,750 GRD
Flag of Slovenia.svg Словения словен толар 1-чи январь 2007 239,640 SLT
Flag of Cyprus.svg
Кипр
кипр фунт 1-чи январь 2008 0,585274 CYP
Flag of Malta.svg Мальта мальта лира 1-чи январь 2008 0,429300 MTL
Flag of Slovakia.svg Словакия словак крона 1-чи январь 2009 30,1260 SKK
Flag of Estonia.svg Эстония крона 1-чи январь 2011 15,6466 EEK
Flag of Latvia.svg
Латвия
латс 1-чи январь 2014 0,702804 LVL
Flag of Lithuania.svg Литва литас 1-чи январь 2015 3,4528 LTL
ЕБ-ге кирмеген, алай официал халда еврону джюрютген къралла
Flag of the Vatican City.svg Ватикан итальян лира
ватикан лира
санмарин лира
1-чи январь 19991 1936,27 VAL
Flag of France.svg
Майотта
француз франк 1-чи январь 19991 6,55957 FRF
Flag of Monaco.svg Монако француз франк
монако франк
1-чи январь 19991 6,55957 MCF
Flag of San Marino.svg Сан-Марино итальян лира
ватикан лира
санмарин лира
1-чи январь 19991 1936,27 SML
Flag of France.svg
Сан-Пьер эм Микелон
француз франк 1-чи январь 19991 6,55957 FRF
Официал болмай хайырландыргъан къралла бла территорияла
Flag of the United Kingdom.svg Акротири эм Декелия кипр фунт 1-чи январь 2008 0,585274 CYP
Flag of Andorra.svg Андорра француз франк
испан песета
1-чи январь 19991 6,55957 FRF
166,386 ESP
Flag of Kosovo.svg Косово немец марка 1-чи январь 2002 1,95583 DEM
Flag of France.svg Сен-Бартельми француз франк 1-чи январь 19991 6,55957 FRF
Flag of France.svg Сен-Мартен француз франк 1-чи январь 19991 6,55957 FRF
Flag of Montenegro.svgЧерногория немец марка 1-чи январь 2002 1,95583 DEM

1 кертиси бла 2002 джылны 1-чи январында

2 2007 джылны 22-чи февралында Францияны Гваделупа департаментинден айрылгъанды

  • Еврону джалгъан чыгъарыудан джакъларыны бири — банкнотадагъы номериди. Номер кеси бир хариф бла онбир тархдан къуралады. Бютеу тархланы бир-бирлерине къошсанг эки белгили сан чыгъады. Аны ызындан куралгъан санны эки тархын бир-бирине къошабыз, сора бир белгили сан чыгъады . Сёз ючюн 79 сан чыкъса, 7 бла 9 бир-бирине къошабыз, 18 болады, 1 бла6 къошабыз хыйсабда — 7 болады. Бу сан, номердеги хариф бла бирге чыгъаргъан къралны белгилейди. Бу сан къралгъа бегитилген харифге келиширге керекди. Сёз ючюн номерде Х хариф (Германиягъа бегитилгеди) болса сан а уа 2 болмаса, ачха джалгъан ачхады. Дагъыда бир башха амал: номердеги бютеу тархланы бир-бирлерине къошугъуз, аннгада харифни ингилиз алфавитде номерин къошугъуз, сора чыкъгъан санны тархларын бир-бирине къошугъуз бир белгили сан болгъунчу. Ахырында 8 болургъа керекди. 8 болмаса ачха джалгъанды[3].
  1. ↑ Бу сан Еврозонагъа кирген къралланы адам санлары бла официал кирмеген алай а евро джюрюген къралланы адам саны бла саналгъанды.
  2. ↑ For Czechs, euro adoption still a long way off
  3. ↑ Как отличить настоящие евро от фальшивых
Бу статья иги статьяланы санына киреди

Евро – Уикипедия

Евро

Банкноти от серия „Европа“


Страна Flag of Europe.svg Еврозона
ISO 4217 EUR
Символ
Разделение Цент (Евроцент)
Банкноти 5, 10, 20, 50, 100, 200, 500
Монети 0.01, 0.02, 0.05, 0.10, 0.20, 0.50, 1, 2
Централна банка Европейска централна банка
Курс BGN EUR USD

Списък на парични единици
Евро в Общомедия

Евро (банков код: EUR, символ: , мн.ч. евро[1] ) е паричната единица на еврозоната, включваща 19 държави от Европейския съюз. То е втората по значение резервна валута, както и втората най-търгувана парична единица в света след американския долар.[2][3] Към края на 2009 година, с повече от 800 милиарда евро в обращение, то е и паричната единица с най-висока обща стойност на банкнотите и монетите в света, изпреварвайки американския долар.[4][5][6][7] Според оценки за края на 2008 година, брутният вътрешен продукт с отчитане на паритета на покупателната способност на еврозоната е втори в света след този на Съединените щати.[8][9] През 2015 г. еврото участва в около 33 % от всички ежедневни валутни трансакции при една пета от световните валутни позиции. Неговият дял в деноминираните правителствени и корпоративни дългови инструменти е около 40% наравно с щатския долар. Обхваща над 50 % от фактуриранията на целия внос в еврозоната и повече от 65 % от износа.[10]

Към януари 2015 г. еврозоната се състои от Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Република Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словения, Словакия, Финландия и Франция.[11][12] Еврото е и официалната разчетна единица на Европейския съюз. Използва се като официална валута също в Монако, Сан Марино и Ватикана, като тези страни имат правото да издават собствени монети, въпреки че не са членове на Европейския съюз. В три други държави (Андора, Косово и Черна гора) еврото е официално разплащателно средство без формални споразумения за това между тях и държавите от еврозоната. По този начин еврото се използва ежедневно от над 327 милиона души, а други 175 милиона, включително жителите на България, живеят в страни, чиито парични единици имат фиксиран обменен курс спрямо еврото.

Еврото се администрира от базираната във Франкфурт Европейска централна банка (ЕЦБ) и Евросистемата,[13] която освен ЕЦБ включва и централните банки на страните от еврозоната. Въвеждането на еврото като основно разплащателно средство на общия европейски пазар улеснява търговията в Европейския съюз и се смята и за ключов елемент от проекта за европейска интеграция. Еврото е въведено на световните финансови пазари като разчетна единица на 1 януари 1999 г., замествайки дотогавашната европейска валутна единица (ЕКЮ) при съотношение 1:1, а монетите и банкнотите навлизат в обращение от 1 януари 2002 г.

Еврото е една от най-младите парични единици в света, появила се официално на 1 януари 1999 г. и влязла в масова употреба на 1 януари 2002 г. То е наследник на друга парична единица – ЕКЮ.

За въвеждане на единна европейска валута са били необходими няколко десетилетия подготовка, като началото може да се приеме подписването на Римския договор през 1957 г., който създава Европейската икономическа общност. Основите на икономически, валутен и политически съюз се поставят с подписването на Маастрихтския договор през 1992 г., а заедно с това се създава и единната европейска валута. През 1995 г. на Европейския съвет в Мадрид страните членки приемат единодушно названието „евро“.

Последната фаза от проекта за обща европейска валута започва на 1 януари 1999 г., когато обменният курс на валутите на 11 страни от Европейския съюз се фиксира към еврото и те се превръщат в негови подразделения. След тази дата всички курсове се изчисляват въз основа на еврото и всички банкови операции се осъществяват в тази валута. По-късно през 2001 г. Гърция се присъединява към еврозоната и става дванадесетата страна, в която еврото е официална валута.

На 1 януари 2002 г. първите евромонети и евробанкноти влизат в употреба, с което се прекратява напълно съществуването на националните валути.

Flag of Europe.svg

Всички евромонети имат една обща и една национална страна. Лицевата страна е еднаква за всички държави и изобразява стойността на монетата на фона на карта. При монетите от 1, 2 и 5 цента картата е на Европа, като петнадесетте страни от еврозоната при нейното създаване са означени с повдигане спрямо останалата част от картата. При останалите монети първоначално картата показва само петнадесетте страни, но след 2007 година вече е добавена карта на по-голяма част от Европа, включително страни извън Европейския съюз, като Норвегия.

Обратната страна на монетите е специфична за всяка държава и представя изображение, избрано от страната, която ги емитира. В повечето случаи то е национален символ или стилизиран портрет на управляващия монарх. По този начин евромонетите се отличават по националност, но въпреки това са законно платежно средство във всички страни от еврозоната, независимо в коя страна се емитират. В обращение има монети с номинал 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента, както и 1 и 2 евро. С цел да се избегне използването на монетите от 1 и 2 цента, във Финландия по закон, а в Нидерландия като възприета практика, цените при плащане в брой са закръглени до 5 цента.[14] Това положение, както и нежеланието на някои магазини да приемат едри банкноти, е критикувано от Европейската комисия.[15]

Освен обичайните монети, периодично се секат и възпоменателни монети[16] с номинал 2 евро, в които е променен дизайнът на обратната страна. Някои от тях се секат във всички страни от еврозоната, като монетата за петдесетгодишнината от подписването на Договора от Рим, а други – само в отделни страни, като гръцките монети, посветени на Олимпийските игри от 2004 г. Възпоменателните монети са законно разплащателно средство в цялата еврозона. Емитират се и колекционерски монети с различни други номинални стойности, но те не са предназначени за общо обращение и са законно платежно средство само в страната, където са емитирани.[17]

Евробанкнотите в употреба са с номинална стойност 5 €, 10 €, 20 €, 50 €, 100 €, 200 € и 500 €, като в някои държави банкноти от 500 € не се емитират, но остават официално платежно средство. Те имат еднаква форма във всички страни и не се отличават с национални символи. Характерно за банкнотите е, че всяка има собствен преобладаващ цвят и е посветена на различен период от историята на европейската архитектура: от Античността (5 €), през Средновековието (10 €, 20 €), Ренесанса и Барока (50 €, 100 €) до съвременната архитектура (200 €, 500 €).[18]

На лицевата страна на евробанкнотите от първата серия има изображения на врата или прозорец, които символизират духа на сътрудничество и отваряне на Европа към света. На обратната страна е изобразен мост – символ на връзките между хората в съюза, както и с останалия свят. Заедно с това са изписани името на еврото и на Европейската централна банка на всички езици на страните от еврозоната. (EURO и EYPΩ с латински и гръцки букви, както и BCE, ECB, EZB, EKT, EKP – съкращение на ЕЦБ на 11 езика).[19]

Серия „Европа“[редактиране | редактиране на кода]

Банкнота от 5 евро от новата серия „Европа“, на която името на паричната единица е изписано с латински (EURO) и гръцки (EYPΩ) букви, но също така и на кирилица (EBPO), в резултат на присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г.

ЕЦБ възнамерява да променя дизайна банкнотите на всеки седем или осем години [20] и през май 2013 г. е пусната в обращение нова серия „Европа“ с емитирането на нова банкнота от 5 евро[21]. Новата серия включва леки промени, по-специално включването на портретно изображение на митологичната принцеса Европа като воден знак и в холограмната лента.[22] Дизайнът на новата серия запазва темата „епохи и стилове“ на първата серия и основните цветове са същите, но банкнотите са леко изменени, така че да бъдат включени усъвършенствани защитни елементи. Това улеснява и разграничаването им от първата серия. Новите защитни елементи на евробанкнотите от серия „Европа“[23] включват: портретен воден знак (полутоново изображение с портрет на Европа), портретна холограма (на сребристата ивица се вижда портрет на Европа, изображение на прозорец и номиналната стойност), смарагдовозелено число (при накланяне на банкнотата по блестящото число се вижда ефекта на движение на светлината, а цветът на числото се променя от смарагдовозелен в тъмносин).[24]

За новите банкноти са използвани нова технология и техники за борба с фалшифицирането, но дизайнът е със същата тема и цветове като предходната серия – мостове и арки.[20] Новите банкноти все пак са разпознаваеми като нова серия.[25]

Новите банкноти отразяват разширяването на Европейския съюз – картата на Европа е актуализирана и включва Кипър и Малта.

Това е първият път, когато на банкнотите се използва кирилица в резултат на присъединяването на България към ЕС през 2007 г. Поради това, новата серия евробанкноти включва надпис „EBPO“, което е българският правопис за евро и съкращението „ЕЦБ“ („Европейска централна банка“).[26][27]

Пълният дизайн на банкнотата от 5 евро е обявен на 10 януари 2013 г.[28] Новата банкнота влиза в обращение през май 2013 г. Старата серия постепенно е изтеглена от обращение. ЕЦБ ще обяви своевременно кога старите банкноти ще престанат да бъдат законно платежно средство. Въпреки това, те няма да загубят стойността си и ще бъде възможно да се обменят за нови банкноти в централните банки от Евросистемата за неопределено време.[22]

На новата банкнота от пет евро са изписани инициалите на „Европейската централна банка“ на всеки един от съвременните езици на държавите-членки на ЕС в колона отляво на лицевата страна. Думата „евро“ на латински, гръцки и букви на кирилица е преместена на по-централна позиция.

Новата банкнота от 10 евро е представена на 13 януари 2014 г. и тя влиза в обращение на 23 септември 2014 г.[29] Тя е подобна на първата, емитирана през 2002 г., но нейният дизайн е обновен и са включени някои нови и усъвършенствани защитни елементи. Така например, подобно на новата банкнота от 5 евро, тя съдържа портрет на Европа – героиня от гръцката митология в холограмата и водния знак.[30] Подобно на всички други евробанкноти новата банкнота от 10 евро може лесно да се проверява посредством метода „пипни, разгледай и наклони».[31]

Новата банкнота от 20 евро е представена на 24 февруари 2015 г. и тя влиза в обращение на 25 ноември същата година.[32][33] В нея е включен нов защитен елемент – прозорче с портрет, вградено в холограмата. Когато банкнотата се погледне срещу светлина, прозорчето става прозрачно и в него се появява портрет на Европа, който се вижда и от двете страни на банкнотата.[34]

Flag of Europe.svg Геометрия на знака на еврото

При въвеждането на еврото е създаден специален графичен знак (€). След проведена публична анкета първоначалните десет предложения са сведени до две, от които Европейската комисия избира окончателния вариант – буквата „E“ с удвоена средна хоризонтална линия. Комисията мотивира избора си така: „Вдъхновението за самия символ € идва от гръцкия епсилон (Є) – указание за люлката на европейската цивилизация – и от първата буква в думата Европа, пресечена от две успоредни линии, „доказващи“ стабилността на еврото.“[35]

Авторството на дизайна е спорно, като според Артур Ейзенменгер, бивш главен дизайнер на Европейската икономическа общност, знакът не е създаден специално за конкурса, а от самия него години по-рано като общ символ на Европа.[36]

Европейската комисия утвърждава и емблема на еврото с точни геометрични пропорции и цветове.[37] Намерението на Комисията е формата на логото да се използва и при изписването на знака на еврото в текст, но то не е възприето от дизайнерите на шрифтове, които разработват собствени варианти, вписващи се в концепцията на съответния шрифт.[38] Знакът на еврото се представя в Уникод под името EURO SIGN на позиция U+20AC (десетичен 8364). В HTML може да се използва и „€“, но не всички уеб браузъри подържат този знак, тъй като той е въведен сравнително скоро.

Разположението на знака спрямо числената стойност е различно в отделните страни. На български е прието знакът, както и кодът EUR, да се изписва след числената стойност, отделен от нея с неделим интервал.[39]

Страните от ЕС[редактиране | редактиране на кода]

Всяка страна от ЕС, за да стане членка на общия валутен съюз, трябва да изпълнява определени икономически критерии, наречени Маастрихтски критерии. На 1 януари 1999 г. 11 от общо 15-те тогава страни от ЕС изпълняват тези критерии и приемат еврото, като изоставят националните си валути. Обменните курсове на тези валути се фиксират от Европейския съвет на стойности, определени въз основа на пазарните курсове от 31 декември 1998 г. и са посочени в таблицата:

Единствено Гърция се присъединява към еврозоната по-късно (1 януари 2001) и курсът на гръцката драхма се определя въз основа на нейната стойност спрямо еврото на 19 юни 2000 г.

Според договорите им за присъединяване към ЕС, Великобритания и Дания не са задължени да приемат общата европейска валута, въпреки че изпълняват критериите за членство във валутния съюз. Проведеното на 11 – 12 декември 2008 г. социологическо проучване във Великобритания показва, е 59% от хората са против въвеждане на еврото.[40] През 2010 г. в Дания ще се проведе референдум „за“ или „против“ смяната на датската крона с евро. Ако резултатът от него е положителен ще бъде определена дата за влизане в еврозоната.

Швеция не се присъединява към еврозоната, тъй като не изпълнява икономическите критерии за членство, но за момента не планира да го направи, защото тази възможност е отхвърлена с референдум през септември 2003 г. Присъединителният ѝ договор към Европейския съюз обаче я задължава да приеме еврото.

Словения влиза в еврозоната на 1 януари 2007 г. Кипър и Малта на 1 януари 2008 г., Словакия на 1 януари 2009 г., Естония на 1 януари 2011 г., а Латвия на 1 януари 2014 г.[41] Останалите страни от предпоследната и последната вълна на разширяване на Европейския съюз също трябва да се присъединят, тъй като приемането на еврото е част от присъединителните им договори.

Останалите валути в Европейския съюз и най-вероятните дати на замяната им с евро:

Някои от владенията на страните-членки имат специален статут по прилагането на правните норми на ЕС: някои изполват еврото, други не. Виж подробно: Специални територии на Европейския съюз.

България[редактиране | редактиране на кода]

Вижте: България и еврото

5 евро банкнота от новата серия Европа, написана на латински (EURO) и гръцки (EYPΩ) букви, но също така и на кирилица (EBPO), в резултат на присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г.

Един от основните ангажименти на България, произтичащи от договора за членство в ЕС, е влизането на страната в еврозоната. За да приеме общата европейска валута, страната ни трябва да изпълни критериите за присъединяване от Маастрихт, като постигне висока степен на стабилна икономическа свързаност и да членува най-малко 2 години в Европейския валутен механизъм II. Подобно на Естония и Литва, България ще влезе във Валутен механизъм II, запазвайки паричния съвет. [45]. Няма точно определена дата за кандидатстване на България във Валутен механизъм II. Според финансовия министър Симеон Дянков е напълно възможно България да кандидатства официално за влизане в чакалнята за еврозоната до януари 2011 г. [46]

Според икономическите анализи, с приемането на европейската валута, България ще спести разходите по транзакции на домакинствата и фирмите, ще премахне валутния риск, ще намали номиналните лихвени проценти, ще осигури по-голяма гъвкавост на фискалната политика и допълнително ще се стимулира търговията със страните-членки на паричния съюз. Съществуват обаче опасения, че преминаването към еврото ще доведе до общо повишение на цените, което засега теоретически се отхвърля от много икономисти.

Румъния[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от България Румъния запазва независимостта на своята валута по време на икономическите кризи през 1990-те години и там не действа режим на валутен съвет. Затова покриването на критериите за приемане на страната в Европейския паричен съвет ще отнеме повече време и страната се очаква да се присъедини към еврозоната в периода 2012 – 2014 г.

Останалите страни[редактиране | редактиране на кода]

Еврото се използва като официална валута и в Монако, Сан Марино и Ватикана, въпреки че тези страни не са членове на Европейския съюз. Преди въвеждането на европейската валута тези държави са използвали френския франк или италианската лира, но след тяхното изчезване те приемат еврото като национална валута. Трите страни са лицензирани от Европейската централна банка да емитират евромонети със собствен дизайн и в ограничен тираж. (Този тираж е толкова ограничен, че в случая на Ватикана монетите имат по-скоро нумизматична стойност, отколкото реална употреба.)

Акротири и Декелия, Андора, Косово и Черна гора, които са страни извън Европейския съюз, използват еврото като основно разплащателно средство без споразумение с ЕС.

Босненската марка, първоначално обвързана с германската марка, в момента има фиксиран курс към еврото от 1 EUR = 1,95583 BAM.

Евро и долар[редактиране | редактиране на кода]

Flag of Europe.svg Курс на долара спрямо еврото след 1999 г.

След въвеждането на еврото курсът му спрямо долара се променя многократно. На 1 януари 1999 г. едно евро се разменя за 1,18 USD, но още от въвеждането на еврото цената му започва да спада. Някои евро-скептици виждат в този спад знак за провал на общата европейска валута и го приемат като доказателство за погрешната парична политика на Европейския съюз. На 26 октомври 2000 г. цената на еврото достига най-ниската си стойност и се разменя за 0,8252 USD. След тази дата курсът на еврото започва да се повишава, което е прието като признак на възстановяване. В началото на 2001 г. достига до цена 0,96 USD. След няколко колебания курсът на еврото започва възход спрямо долара и на 15 юли 2002 г. 1 евро се разменя за 1 долар. На 23 май 2003 г. европейската валута преминава стойността си от въвеждането ѝ. Най-високата стойност на еврото спрямо долара е регистрирана на 15 юли 2008 г., когато едно евро се разменя за 1.5990 USD. В края на 2008 г. се наблюдава рязък спад в стойността на европейската валута заради икономическата криза, но то възстановява стойностите си спряма долара през октомври 2009. В началото на 2010 г., поради икономическата криза в Гърция, еврото губи от стойността си и се разменя за около 1.20 USD.

Трайното повишаване на цената на еврото започва скоро след появата на евробанкноти и монети на пазара. Ниският курс на еврото в периода между 1999 и 2002 г. се дължи на недоверието в парична единица, която не съществува в „реална“ форма, и на страха, че проектът за обща валута може да се провали, още преди да се е появил. Друг фактор за спада на еврото в този период е фактът, че много централни банки продават голяма част от резервите си в европейски национални валути, след като са фиксирани курсовете между тях, тъй като тези валути стават взаимно зависими и при поевтиняване на едната другите губят стойността си автоматично.

  1. Междуинституционално ръководство за изготвяне на публикациите – 7.3. Парични единици. // Служба за публикации на ЕС. Посетен на 18 юни 2019.
  2. Triennial Central Bank Survey 2007 – BIS – December 2007. // BIS, 19 декември 2007. Посетен на 25 юли 2009.
  3. Aristovnik, Aleksander и др. Compositional Analysis Of Foreign Currency Reserves In The 1999 – 2007 Period. The Euro Vs. The Dollar As Leading Reserve Currency. // Journal for Economic Forecasting 13 (1). 2010. с. 165 – 181.
  4. Table 2: Euro banknotes, values (EUR billions, unless otherwise indicated, not seasonally adjusted) (PDF). // ECB. Посетен на 13 декември 2009.
  5. Table 4: Euro coins, values (EUR millions, unless otherwise indicated, not seasonally adjusted) (PDF). // ECB. Посетен на 13 декември 2009.
  6. Money Stock Measures. // Federal Reserve Statistical Release. Board of Governors of the Federal Reserve System. Посетен на 13 декември 2009.
  7. Euro foreign exchange reference rates. // ECB. Посетен на 13 декември 2009.
  8. Report for Selected Country Groups and Subjects. // Imf.org, 14 септември 2006. Посетен на 5 януари 2009.
  9. Report for Selected Countries and Subjects. // Imf.org, 14 септември 2006. Посетен на 5 януари 2009.
  10. ↑ Еврото в света. Европейска комисия
  11. Rosenberg, Matt. Euro Countries: 22 Countries use the Euro as their Official Currency. // About.com, 2009. Посетен на 12 септември 2009.
  12. Латвия става осемнайсетата държава – членка на еврозоната. // в. „Дневник“, 1 януари 2014. Посетен на 1 януари 2014. (на български)
  13. The mission of the Eurosystem. // ECB. Посетен на 26 февруари 2008.
  14. Euro cash: five and familiar. // Europa, January 2007. Посетен на 26 януари 2009.
  15. Pop, Valentina. Commission frowns on shop signs that say: ‘€500 notes not accepted’. // EU Observer, 2010. Посетен на 29 август 2010.
  16. ↑ Уебсайт на ЕЦБ
  17. Commission communication: The introduction of euro banknotes and coins one year after COM(2002) 747. // Europa, 15 февруари 2003. Посетен на 26 януари 2009.
  18. ↑ Уебсайт на ЕЦБ
  19. Банкноти. // ЕЦБ. Посетен на 29 август 2010.
  20. а б Euro-Serie 2.0 in den Startlöchern – Banknotendruck erwies sich tatsächlich als krisensicher – Maschinenbauer Koenig & Bauer sah „kaum Einbruch“ – Wiener Zeitung Online. // Wienerzeitung.at. Посетен на 13 март 2012.
  21. ↑ Уебсайт „Новите евробанкноти“
  22. а б ECB to launch new euro banknotes in May, AFP 9 ноември 2012
  23. ↑ Видео за новата банкнота от 5 евро
  24. ↑ Уебсайт на ЕЦБ
  25. ↑ The life cycle of a banknote, De Nederlandsche Bank. Посетен на 17 август 2007.
  26. ↑ EURO BANKNOTES – COMPARE BOTH €5 BANKNOTES
  27. ↑ A new series of banknotes
  28. ↑ The New 5 New Banknotes ECB
  29. ↑ Запознайте се с новата банкнота от 10 евро Видео за новата банкнота от 10 евро, ЕЦБ
  30. ↑ Представяне на новата банкнота от 10 € днес във Франкфурт Прессъобщение
  31. ↑ Представяне на серия „Европа» – Запознайте се с новата банкнота от 10 евро Видео за новата банкнота от 10 евро, ЕЦБ
  32. ↑ Представяне на серия „Европа» – Запознайте се с новата банкнота от 20 евро Видео за новата банкнота от 20 евро, ЕЦБ
  33. ↑ Представяне на новата банкнота от 20 € днес във Франкфурт Прессъобщение
  34. ↑ Новата банкнота от 20 евро Комплект материали за пресата
  35. European Commission – Economic and Financial Affairs – How to use the euro name and symbol. // Ec.europa.eu. Посетен на 7 април 2010.
  36. Connolly, Kate. Inventor who coined euro sign fights for recognition. // The Observer, 23 декември 2001.
  37. The €uro: Our Currency. // europa.eu. Архивиран от оригинала на 11 октомври 2007. Посетен на 25 октомври 2007.
  38. Siebert, Jürgen. The Euro: From Logo to Letter. // Font Magazine (2). 2002.
  39. 7.3.3. Правила за изписване на паричните единици. Място на ISO кода или графичния символ на еврото в суми. // Междуинституционални указания за оформяне на актовете. Служба за публикации на Европейския съюз, 2009. Посетен на 29 август 2010.
  40. ↑ www.yougov.com
  41. Латвия се присъединява към еврозоната. // Уебсайт на ЕЦБ. (на български)
  42. Pop, Valentina. Denmark eyeing referendum on euro. // EUobserver.com. EUobserver.com, 2011. Посетен на 31 юли 2011. (на английски)
  43. Польша не сможет присоединиться к зоне евро ранее 2014 – 2015 гг – Wall Street Journal Europe. // prime-tass.ru. Прайм, 2009. Посетен на 31 юли 2011. (на руски)
  44. Euros in the wallets of the Slovaks, but who will be next?. // Erste Group Bank AG. Посетен на 22 декември 2008.
  45. ↑ Конвергентна програма (2009 – 2012 г.) – Министерство на Финансите
  46. ↑ bnr.bg
Общомедия

Один евро — Википедия

1 евро
Страна Евросоюз
Номинал 1 евро
Диаметр 23,25 мм
Масса 7,5 г
Толщина 2.33 мм
Расположение аверс/реверс 0 °
Гурт прерывисто-рубчатый
Годы чеканки 1999 — настоящее время
Аверс
Описание различается в зависимости от страны выпуска
Реверс
Описание Расширенная карта стран Евросоюза, вариант образца 2007, 12 звезд (по количеству стран еврозоны) и 6 параллельных линий — символ стабильности
Гравёр Люк Люикс (Luc Luycx, подпись — две перекрещивающиеся буквы L, напоминающие цифру 4)
 Один евро на Викискладе

Один евро — вторая по номиналу, после двух евро, монета Еврозоны. Аверс монет отличается в зависимости от страны и времени выпуска. Материал внешней части — латунь, внутренней — мельхиор (75 % меди и 25 % никеля) и никель.

Монеты выпущены в обращение в 2002 году, хотя некоторые из них датировны 1999 годом — годом создания евро. На июль 2016 г. в обороте было 6 млрд 891 млн 136,9 тысяч монет этого номинала.[1]

История

Начало использования монеты в обращении официально датируется 2002 годом, когда монеты евро и банкноты евро были введены в оборот. Дизайн реверса монеты был разработан Люком Люиксом, бельгийским художником, который выиграл общеевропейский конкурс на лучший проект монет евро. Рисунок реверса символизирует единство Европейского союза.

Аверс монет, выпущенных в каждой из стран еврозоны, отличается и утвержден национальными парламентами. В спецификации было общее требование о обязательном использовании в дизайне аверса двенадцати звёзд еврозоны. Национальный дизайн не разрешали менять до конца 2008 года, кроме случаев, когда умирает или отрекается от престола монарх, портрет которого изображён на монетах. Это произошло в Монако и Ватикане, в результате чего были выпущены монеты нового образца (в Ватикане был временный дизайн и дизайн с изображением нового папы). Дизайн аверса в 2007 году претерпел некоторые изменения, связанные с новыми правилами: национальные стороны должны включать в себя название страны выпуска (было исправлено в Финляндии и Бельгии). По состоянию на 2010 год Австрия, Германия и Греция изменили свои национальные стороны из-за этого требования.

После расширения Евросоюза в 2004 и 2007 годах, с последующим расширением еврозоны, в 2007 году был разработан новый дизайн монет с целью показать новую карту Европы. Эта карта изображает всю Европу, а не только ЕС, однако Кипр был смещен на запад, так как карта не показывает территорию в районе пролива Босфор (по политическим причинам не показана территория Турции). Новый дизайн введён в 2007 году, а не в 2004, что было связано с тем, что в 2007 году произошло первое расширение еврозоны: в неё вступила Словения.

Дизайн

Монета состоит из внутренней и внешней частей разного цвета. Внутренний круг состоит из трех слоев (наружные слои из медно-никелевого сплава, прослойка из никеля) и внешнего кольца из легированной никелем латуни. Диаметр монеты 23,25 мм, толщина 2,33 мм и масса 7,5 грамма. Гурт монеты прерывисто-рубчатый (три гладких и три тонко рифленых сектора).

Реверс (общая сторона)

Реверс (дизайн первых лет выпуска)

Изображена карта Европы, без Исландии и Босфора, до границ Украины и России. Кипр расположен дальше на запад, чем в реальности, Мальта непропорционально увеличена. Шесть тонких параллельных линий пересекают карту и двенадцать звезд, расположенных по ободу монеты. Поверх карты идёт надпись «1 EURO». Дизайнерские инициалы «LL» нанесены рядом с Кипром.

Аверс (национальная сторона)

У оборотной стороны монеты в зависимости от страны выпуска свой оригинальный дизайн. Все монеты должны включать двенадцать звёзд (в большинстве случаев по краю монеты), инициалы гравера, год выпуска, а с 2007 г. — название страны выпуска (полное или сокращенное). Аверс не может содержать номинал монеты, кроме случая, если страна выпуска использует алфавит, отличный от латинского. В настоящее время номинал есть на аверсе только греческих монет («1 EYPΩ») и, кроме того, Австрия в нарушение этого правила до сих пор не объявила о решении убрать надпись «1 Euro» со своей монеты.

Описание Изображение
Австрия Австрия:
На австрийской монете изображен Вольфганг Амадей Моцарт и его подпись, что олицетворяет национальную идею Австрии, «страны музыки». Австрийский флаг находится под номиналом, который по правилам будет убран с национальной стороны. Год выпуска на левой стороне монеты.
Бельгия Бельгия:
На Бельгийской монете изображён портрет короля Альберта II, который разработан Яном Альфонсом Кестерманом (Jan Alfons Keustermans), также на монете присутствует королевская монограмма, буква «A», под короной. В 2008 году были добавлены буквы BE (обозначающие Бельгию) под монограммой. С 2014 года — портрет короля Филиппа.

1-я серия (до 2008)

2-я серия (2008—2013)

3-я серия (с 2014)
Кипр Кипр:
На монете Кипра изображён Помосский идол, который является доисторической скульптурой и датируется 30 веком до нашей эры. Дизайн разработан Эриком Мелом (Erik Maell) и Татьяной Сотепулос (Tatiana Soteropoulos). Монета имеет надписи на греческом и турецком языках (ΚΥΠΡΟΣ and KIBRIS) под идолом.
Эстония Эстония:
На монете Эстонии изображена карта Эстонии и слово «Eesti», которое обозначает Эстонию. Двенадцать звёзд Евросоюза по ободу монеты. Дизайн разработан в декабре 2004. В обращении с 2011 года.
Финляндия Финляндия:
На монете Финляндии изображены два лебедя (национальный символ Финляндии) летящие над Финляндией, дата выпуска отчеканена внизу справа. Автор дизайна монеты Пертти Макинен (Pertti Mäkinen) который также разработал монету посвящённую 80-летию независимости Финляндии. Первая серия была выпущена Монетным двором Финляндии, гравёр Раймо Макконен (Raimo Makkonen) (буква M, расположена слева). Монеты второго выпуска (с 2007 года), имеют буквы FI (для Финляндии) расположены справа.

1-я Серия (1999—2006)

2-я Серия (2007-)
Франция Франция:
Эскиз монеты Франции разработал Жоакин Хименес (Joaquim Jimenez). В центре монеты изображено стилизованное дерево. Буквы RF, обозначают Французскую республику (République Française). Сверху девиз Франции: «Liberté, égalité, fraternité». Двенадцать звезд переплетены стилизованными ветвями. Снизу дата выпуска монеты.
Германия Германия:
На монете Германии изображён немецкий герб (германский орел), символизирующий единство немецкой нации. Снизу орла дата выпуска и буква монетного двора. Эскиз монеты разработан Хайнцем и Снежаной Руссева-Хойер (Heinz and Sneschana Russewa-Hoyer).
Греция Греция:
На монете Греции изображена драхма 5 века до нашей эры из Афин. На монете изображена сова (символ Афин) и ветвь оливы. Номинал монеты на греческом алфавите, 1 EYPΩ, в правой части монеты. По ободу монеты изображены 12 звёзд Евросоюза. Дизайн монеты разработан Георгиосом Стаматопулосом (Georgios Stamatopoulos).
Ирландия:
На монете Ирландии изображён en:Clàrsach, национальный символ Ирландии). Слева слово «Éire» на ирландском языке обозначает Ирландию и справа дата выпуска. Дизайн разработан Ярлахом Хайсем (Jarlath Hayes).
Италия Италия:
На монете Италии изображёна картина 15-го столетия «Витрувианский человек» кисти Леонардо да Винчи на которой изображены идеальные пропорции человеческого тела. Работа Леонардо символизирует собой эпоху Ренессанса. Автор дизайна монеты Лаура Кретара, надпись Repubblica Italiana — указывает на страну выпуска. Год выпуска в правой части монеты.
Латвия Латвия:

На монете Латвии повторено изображение, помещавшееся ранее на монете в 5 латов 1929 года и известное как «Милда».

Литва Литва:

Герб Литвы

Люксембург Люксембург:
На монете Люксембурга изображён стилизованный портрет великого герцога Анри, разработанный художницей Иветт Гастауэр-Клэр (Yvette Gastauer-Claire) в соответствии с рекомендациями правительства Люксембурга и герцога Анри. Слева 40 % монеты как бы отрезаны и в этом месте год и слово Lëtzebuerg на люксембургском языке, обозначающее Люксембург.
Мальта Мальта:
На монете Мальты изображён Мальтийский крест (эмблема ордена Госпитальеры: в 1520—1798 годах, был национальным символом). Слово MALTA сверху и год выпуска снизу. Дизайн разработал Noel Galea Bason. Мальта перешла на евро в 2008.
Монако Монако:
На монете Монако первой серии был изображён Ренье III (князь Монако) и присутствовала надпись MONACO в верхней части монеты, а снизу помещён год выпуска монеты. После смерти Ренье III в 2005 году выпущена серия с портретом князя Альбера II.

1-я серия (2002—2005)

2-я серия (2006—)
Нидерланды Нидерланды:
На монете Нидерландов изображён стилизованный профиль королевы Беатрикс и в правой части монеты надпись «Beatrix Koningin der Nederlanden» («Беатрикс королева Нидерландов» на голландском языке), отделенные горизонтальной линией. Такой же дизайн присутствовал на монете 1 гульден. После её отречения — портрет короля Виллема-Александра

1-я серия (1999—2013)

2-я серия (2014—)
Португалия Португалия:
На монете Португалии изображён королевский герб 1144 года. По кругу надпись Португалия (Portugal).
Словакия Словакия:
Эскиз монеты Словакии утверждён в 2009 году, когда Словакия перешла на евро. На монете изображён герб Словакии в центре и дата выпуска монеты внизу слева.
Словения Словения:
На монете Словении изображён стилизованный портрет Приможа Трубара, который разработал Миленко Лукул, Майя Лукул и Янез Болька (Miljenko Licul, Maja Licul and Janez Boljka). Примож Трубар, протестант-реформатор и автор первой книги на словенском языке. Вокруг портрета надписи «Stati inu obstati» и название страны SLOVENIJA (Словения) между звёздами в правой части монеты. Монета выпускается с 2007 года.
Испания Испания:
На монете Испании изображён портрет короля Хуана Карлоса I работы дизайнера Луиса Диаса (Luis José Díaz). Слева надпись «España» (Испания) и на новой монете вензель расположен справа. После его отречения — портрет короля Филиппа VI.

1-я серия (1999—2009)

2-я серия (2010-2014)

3-я серия (2015-)
Ватикан Ватикан:
Аверс монеты Ватикана был изменен дважды. На монете первой серии был изображен папа Иоанн Павел II. Название CITTA DEL Vaticano (государство Ватикан), затем год и фирменный знак монетного двора. После смерти Иоанна Павла II в 2005 году была выпущена новая монета с символом Ватикана, она была временной до избрания нового папы. Монета содержала знаки Апостольской палаты в Ватикане и герб Святой Римской Церкви. В связи с избранием нового папы Бенедикта XVI его изображение появилось на монетах евро, а затем избрание папы Франциска. Кроме того, на монете в правом верхнем углу стоит год выпуска и фирменный знак монетного двора в середине монеты.

1-я серия (2002—2005)

2-я серия (2005—2006)

3-я серия (2006—2013)

4-я серия (2014-)

Выпуск

Первоначально, монета номиналом €1 была выпущена в 1999—2001 годах, в 6 странах: Бельгия, Финляндия, Франция, Нидерланды и Испания. В Австрии, Германии, Греции, Ирландии, Люксембурге, Португалии, Сан-Марино и Ватикане выпускается с 2002 года. В Монако, монета €1 выпускалась в 1999, 2000, 2005, 2008 и 2010 годах. Мальта выпустила свою монету в 2008 и 2011 годах. Словения, Словакия и Эстония выпускают свою €1 с момента входа в еврозону.

Буквы PP обозначают монеты качества Пруф. Цифры обозначают сколько монет выпустила данная страна. В Германии 5 монетных дворов, соответственно она выпускает десять типов монет каждый год. В Греции в 2002 году было выпущено 2 вида монет.

Примечания

Ссылки

Чемпионат Европы по футболу 2016 — Википедия

Чемпионат Европы по футболу 2016
англ. UEFA Euro 2016
фр. Championnat d’Europe de football 2016
Logo UEFA Euro 2016.png
Место проведения Logo UEFA Euro 2016.png Франция
Города Сен-Дени, Париж, Бордо, Ланс, Лилль, Лион, Марсель, Ницца, Сент-Этьен, Тулуза
Стадионы Стад де Франс (Сен-Дени), Альянц Ривьера (Ницца), Боллар-Делелис (Ланс), Велодром (Марсель), Жоффруа Гишар (Сент-Этьен), Матмю Атлантик (Бордо), Муниципальный стадион (Тулуза), Парк де Пренс (Париж), Пьер Моруа (Лилль), Парк Олимпик Лионне (Лион)
Сроки отборочного турнира 7 сентября 2014 — 17 ноября 2015
Сроки финального турнира 10 июня — 10 июля 2016
Число участников 54
в финальной стадии 24
1Чемпион Чемпион Португалия Португалия (1-й раз)
2Серебряный призёр Второе место Франция Франция
3Бронзовый призёр Третье место Германия Германия
 Уэльс
Финал Стад де Франс,
Сен-Дени
Посещаемость 2 351 435 (46 107 за игру)
Сыграно матчей 51 
в отборочном турнире 268
Забито голов 108 (2,12 за игру) 
в отборочном турнире 700 (2,61 за игру)
Бомбардир(ы) Флаг Франции Антуан Гризманн (6 мячей) 
в отборочном турнире Флаг Польши Роберт Левандовский (13 мячей)
Лучший игрок Флаг Франции Антуан Гризманн
Лучший молодой игрок Флаг Португалии Ренату Санчеш

Чемпионат Европы по футболу 2016 (сокращённо Евро-2016) — 15-й футбольный турнир для сборных европейских стран, проводящийся под эгидой УЕФА. Проходил с 10 июня по 10 июля 2016 года[1]. В сентябре 2008 года исполком УЕФА постановил, что на Евро-2016 впервые сыграют 24 команды. 28 мая 2010 года в Женеве страной проведения была выбрана Франция (в третий раз в истории).

Португалия выиграла чемпионат Европы впервые в своей истории, победив хозяев в финале со счётом 1:0 в дополнительное время, и стала участником Кубка конфедераций 2017 года. Сборная Португалии установила своеобразный рекорд, выиграв за все время турнира всего один матч в основное время. Помимо этого, португальцы вышли в плей-офф из группы только с третьего места благодаря новым правилам, набрав всего три очка в групповом этапе.

Заявки[править | править код]

  • Флаг Португалии Италия — дважды принимала чемпионат Европы (1968, 1980).
  • Флаг Португалии Турция — ранее не принимала чемпионаты Европы.
  • Logo UEFA Euro 2016.png Франция — дважды принимала чемпионат Европы (1960, 1984).
Снявшиеся заявки

Голосование[править | править код]

В голосовании приняли участие 13 членов Исполнительного комитета УЕФА. В первом раунде каждый из голосующих должен был расставить три страны-кандидата в порядке приоритета. Страна, поставленная первой, получала 5 очков, второй — 2 очка, третьей — 1 очко. По итогам первого раунда страна, набравшая наименьшее количество очков (Италия), выбыла из гонки, и во втором раунде страна-хозяйка Евро-2016 определилась простым большинством голосов[3].

Флаг Португалии      Квалифицировались в финальный турнир      Не смогли квалифицироваться

Из 54 команд в финальную часть прошли 23 сборные, которые присоединились к хозяйке турнира — сборной Франции.

Корзины для жеребьёвки были созданы по завершении отбора на чемпионат мира 2014 года, а жеребьёвка квалификационного этапа состоялась 23 февраля 2014 года в Ницце. УЕФА перед квалификацией приняла несколько решений:

  • в одну группу не могли попасть сборные Армении и Азербайджана по политическим причинам (в отборе на Евро-2008 обе команды отказались играть друг против друга)
  • в одну группу также не могли попасть сборные Испании и Гибралтара.

Формат отборочного этапа представлял систему из 8 групп по 6 команд и 1 группы из 5 команд. Победители и команды, занявшие вторые места, попали на чемпионат Европы напрямую. Также напрямую должна была попасть лучшая команда среди третьих мест. Остальные 8 третьих команд должны были сыграть в стыковых матчах за оставшиеся четыре путёвки. Жеребьёвка квалификационного этапа чемпионата Европы 2016 прошла 23 февраля 2014 года во французском городе Ницца.

Квалифицировались в финальный турнир[править | править код]

Сборная Способ квалификации Дата квалификации Участие Подряд В последний раз Лучший результат
Франция Франция Организатор 28 мая 2010 9 7 2012 Чемпион (1984, 2000)
Англия Англия 1-е место в группе Е 5 сентября 2015 9 2 2012 3-е место (1968, 1996)
Чехия Чехия 1-е место в группе A 6 сентября 2015 6 6 2012 2-е место[К 1] (1996)
Исландия Исландия 2-е место в группе A 6 сентября 2015 Дебют
Австрия Австрия 1-е место в группе G 8 сентября 2015 2 1 2008 Групповой этап (2008)
Северная Ирландия Северная Ирландия 1-е место в группе F 8 октября 2015 Дебют
Португалия Португалия 1-е место в группе I 8 октября 2015 7 6 2012 2-е место (2004)
Испания Испания 1-е место в группе C 9 октября 2015 10 6 2012 Чемпион (1964, 2008, 2012)
Швейцария Швейцария 2-е место в группе E 9 октября 2015 4 1 2008 Групповой этап (1996, 2004, 2008)
Италия Италия 1-е место в группе H 10 октября 2015 9 6 2012 Чемпион (1968)
 Бельгия 1-е место в группе B 10 октября 2015 5 1 2000 2-е место (1980)
 Уэльс 2-е место в группе B 10 октября 2015 Дебют
Румыния Румыния 2-е место в группе F 11 октября 2015 5 1 2008 Четвертьфинал (2000)
Албания Албания 2-е место в группе I 11 октября 2015 Дебют
Германия Германия 1-е место в группе D 11 октября 2015 12 12 2012 Чемпион (1972, 1980, 1996)
Польша Польша 2-е место в группе D 11 октября 2015 3 3 2012 Групповой этап (2008, 2012)
Россия Россия 2-е место в группе G 12 октября 2015 5 4 2012 Чемпион (1960)[К 2]
Словакия Словакия 2-е место в группе C 12 октября 2015 Дебют[К 3]
Хорватия Хорватия 2-е место в группе H 13 октября 2015 5 4 2012 1/4 финала (1996, 2008)[К 4]
Турция Турция 3-е место в группе A 13 октября 2015 4 1 2008 3-е место (2008)
Венгрия Венгрия Победа в стыковых матчах 15 ноября 2015 3 1 1972 3-е место (1964)
Ирландия Ирландия Победа в стыковых матчах 16 ноября 2015 3 2 2012 Групповой этап (1988, 2012)
Швеция Швеция Победа в стыковых матчах 17 ноября 2015 6 5 2012 3-е место (1992)
Украина Украина Победа в стыковых матчах 17 ноября 2015 2 2 2012 Групповой этап (2012)[К 5]

Большинство стадионов, принимающих чемпионат Европы 2016 года, в разные годы принимали футбольные чемпионаты Европы и мира. Среди которых чемпионаты мира по футболу 1938 и 1998 годов, чемпионаты Европы по футболу 1960 и 1984 годов, а также кубок конфедераций 2003 года.

Украина Результаты команд-участников Евро-2016     Чемпион     Финалист     Полуфинал     Четвертьфинал     1/8 финала     Групповой этап

Для того, чтобы увеличить количество команд от 16 до 24, в финальный турнир было решено добавить 2 дополнительных группы по 4 команды и ещё одну стадию плей-офф (1/8 финала). В плей-офф выходят команды, занявшие в группах первое и второе место, а также четыре лучшие команды, занявшие третьи места (команды, выходящие с третьего места, определяются по количеству очков, набранных в группе). Дополнительные показатели при равенстве очков у 2 и более команд (статья 18.01 Регламента проведения чемпионата Европы 2016):

     a. Результат игр между собой - очки;
     b. Результат игр между собой - разница мячей;
     c. Результат игр между собой - количество забитых мячей;
     d. Если после применения критериев от а) до с) команды по-прежнему имеют равные показатели,
     то для определения итогового турнирного положения критерии от а) до с)
     применяются повторно исключительно к матчам с участием этих команд.
     Если и эта процедура не позволяет принять окончательное решение, то используются критерии от e) до h):
     e. Общая разность мячей;
     f. Количество мячей, забитых во всех играх;
     g. Честная игра, описанная в приложении C.5.1;
     h. Позиция в рейтинге УЕФА для национальных сборных
(статья 18.02):
     Если две команды, имеющие одинаковое количество очков, забитых и пропущенных мячей, играют последний матч в группе
     друг против друга, и эти показатели равны по окончании матча, то лучшая из этих двух команд определяется в серии пенальти
     при условии, что никакие другие команды в группе не имеют такое же количество очков.
     Если более двух команд в группе имеют одинаковое количество очков, то применяются критерии статьи 18.01.

Регламент чемпионата Европы по футболу для таблицы третьих команд.

  Определение четырех лучших сборных среди третьих команд
  (статья 18.03):
     a. Большее количество очков;
     b. Лучшая разность мячей;
     c. Количество забитых мячей;
     d. Честная игра, описанная в приложении C.5.1;
     e. Позиция в рейтинге УЕФА для национальных сборных (см. приложение B.1.2.b)[5].
Список групп с вышедшими в 1/8 третьими командами A1 B1 C1 D1
ABCD C3 D3 A3 B3
ABCE C3 A3 B3 E3
ABCF C3 A3 B3 F3
ABDE D3 A3 B3 E3
ABDF D3 A3 B3 F3
ABEF E3 A3 B3 F3
ACDE C3 D3 A3 E3
ACDF C3 D3 A3 F3
ACEF C3 A3 F3 E3
ADEF D3 A3 F3 E3
BCDE C3 D3 B3 E3
BCDF C3 D3 B3 F3
BCEF E3 C3 B3 F3
BDEF E3 D3 B3 F3
CDEF C3 D3 F3 E3

Жеребьёвка и посев команд[править | править код]

Жеребьёвка состоялась в Париже 12 декабря 2015 года в 18:00 (CET).

Команды были разбиты на четыре корзины:

  • Корзина 1: пять участников отборочного цикла, включая действующих чемпионов Европы испанцев.
  • Корзины 2, 3 и 4: по шесть команд

Сборной Франции не было ни в одной корзине посева, поскольку ей автоматически присвоена первая позиция в группе А.




Добавить комментарий

Ваш адрес email не будет опубликован. Обязательные поля помечены *